Ако всички хора са еднакви на този свят,

то тогава вече няма нужда от рай и ад.

Ако всяка мисъл върви в една посока,

мнозина бягат от съдбата си жестока.

Ако всяко действие е всегласно одобрено,

страхът изчезва за време неопределено.

 

Така че вярвам, всеки стаено му се желае,

някъде, някога в някого да разпознае,

лице делящо същите мисли и чувства,

някой способен на тази мъка да съувства.

 

Тогава за самотника светът ще се разведри,

щом намерил е с кого да сподели.

За обидения, болката ще е поносима,

бидейки вече в каузата двамина.

За страхливия всичко ще идва по-лесно,

оправдавайки пред другиго съществуването си безинтересно.

 

И въпреки гласчето, което ти казва:

Единствено ти липсва някой да те забелязва!

Помни, че това е лъжливост голяма

и няма никаква нужда, ти да си двама!

 

Моли се по-скоро да срещнеш човек със сърце,

което му позволява твоята мъка да разбере.

Дори когато тя е непозната и друга,

в различията се крие истинската задруга.

 

Тогава ще разбереш, че самотникът на самотния помощ не дава,

а страхливецът продължава само да се заблуждава,

Обиденият намира с кого заедно да хули,

вместо да лекува свойте тръни избули.

 

Ако твоята душа на части се е разбила

и ти имаш нужда от някаква сила,

то тя не идва от този казващ „разбирам…“,

а от онзи, който знае – „сега ще събирам…“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *