Щом ти баща си,

а аз твоето дете,

то предполагам твоята сила океан е,

а моята – море.

Щом аз дете съм,

а ти моят баща,

то предполагам моят сън зависим е,

от твоята душа.

 

Често чувам другите да казват,

“бащичко си ти”.

Предполагам вярват, че доказвам

птица далеч от гнездото не лети.

И си мисля – странно

как не могат да заподозрат,

че друга сила от ранно

определила е светът.

В него ти баща си,

а аз твоето дете

и заедно откриваме какво е

родител в живота да те въведе.

Но истинската връзка

в друго знам се крие,

тя не е следствие от развръзка

на какво сега и тук сме ние.

 

Щом ти баща си,

а аз твоето дете,

то мисля, нашта сила вода е,

която никога да спира да тече.

Щом аз дете съм,

а ти – моят баща,

то вярвам, ние част сме

от една и съща вечна свобода.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *